Най-подходящият начин да бъдат запазени спомени и да се покажат красотите на Пирин е да се тръгне с фотоапарат из върхове, планини и долини. Красотата на Пирин е посланик на идеята, че в човешките ръце е бъдещето на природата. Защо да бъде откъснато рядко цвете, когато то може да бъде фотографирано и защо да не опознаваме природата, създавайки колекция от фотоси на редки и защитени видове. В планината всеки може да затаи дъх и да наблюдава живота в нея такъв, какъвто е. Фотографията може да покаже уникални кадри, плод на обич и съзерцание, на сливане с природата, в която Човекът е само  малка частица.Природата носи наслада, хaрмония и удовлетворение от покорените върхове. Пирин дава уникална възможност  на всеки да създаде своя фото колекция от върхове, езера и реки. Но все пак да не забравяме, че красотата на Пирин не се отдава на всеки, а само на тези, които уважават планината, които признават ценен като своя, животът на малките буболечки, на нежните цветя, на птици и животни.

Всеки, пристъпил в царството на митичния бог Перун, е негов гост. Нека не забравяме това!Северен Пирин влиза в границата на Национален парк Пирин, който е под закрилата на ЮНЕСКО. Тук действат забрани за човешка дейност и присъствие, които целят  съхраняване на дивата природа  и които дават шанс на птици, животни и растения да се развиват в една сравнително необезпокоявана среда.

 

Националният парк  има съответно райониране и зони, където природата е приоритет. Затова призоваваме туриститие в Пирин да не се отклоняват от маркираните пътеки, да не опъват палатки, където им хрумне, да не навлизат в зоните на биосферните резервати и да не превръщат планината в градски парк.

Всеки сам може да открие своите любими фото обекти в Пирин, но едни от най-обичаните места, тръгвайки от град Добринище са: Хижа Безбог и Безбожко езеро, Попово езеро, връх Джангал, връх Полежан, Тевно езеро и оглеждащия се в него връх Каменица, Горно Брезнишко езеро, Василашките езера, долината на р. Десилица и едноименното езеро.

Флората на Национален парк Пирин включва около 1300 вида висши растения.

Нейна характерна особеност е високия процент ендемити. В Парка се срещата 18 локални ендемити и 15 български ендемити.  Локалните ендемити са: пирински мак /Papaver degenii/, пиринска злолетица /Erigeron vichrensis/, урумов окситропсис /Oxitropis urumovii/, яворкова клопачка /Rhinanthis javorkae/, пиринска мащерка /Thymus perinicus /, давидов лопен /Verbascum davidoffii/, пирински дивесил /Heracleum angustisectum/и др.По-интересни от българските ендемити са: фердинандова гъшарка /Arabis ferdinandi-coburgii/, българско вятърче /Jasione bulgarica/ и др. Балканските ендемити са най-многобройни и добре познатите: бяла мура /Pinus peuce/, златиста кандилка /Aguilegia aurea/, дребнолюспестият карамфил /Dianthus microlepis/, балканският зановец /Chamaecytisus absinthioides/ и много други.Много от растенията са редки и защитени. Сред тях са еделвайсът, тинтявата, орхидеите и др. Растителността на НП Пирин  се разделя на три височинни пояса: горски, субалпийски и алпийски.В горският пояс обликът на растителността се определя от иглолистните видове: бял и черен бор, обикновена ела, обикновен смърч, бяла и черна мура, обикновен бук. Освен типичните горски съобщества, в горския пояс се срещат редица скални, крайречни и ливадни съобщества.

В субалпийския пояс се развива клека, хвойната,  а също и твърде разнообразни тревни и пасищни формации, в които присъстват голям брой редки растения. Много от съобществат са доминирани от ендемични видове като качулатата гъжва /Sesleria  comosa/, мощната власатка /Festuca valida/ и др. Много характерна е растителността около водните басейни- езера, потоци, в които перобладават различини видове влаголюбиви растения.

Характерно за алпийския пояс е редуването на скални и тревни съобщества, а растителните групировки дори в непосредствена близост могат рязко да се отличават. Специфични съобщества се образуват  около топящите се „вечни” преспи.

  ФАУНА   

Според научните изследвания на територията на Национален парк Пирин са установени 2091 видове и подвидове безгръбначни животни, от които 294 редки вида, 216 ендемита, 176 реликта и 15 вида, присъстващи в световни и европейски списъци на застрашените видове. На територията на Пирин са установени  159 вида птици, съставляващи 40% от видовото разнообразие за територията на България. Три вида от тях са глациални реликти: пернатонога кукумявка, белогръб кълвач и трипръстния кълвач. Пет вида са балкански ендемити: белогръб кълвач, балканска чучучлига, алпийска завирушка, качулат синигер и скалната зидарка.

На територията на Парка са установени 45 вида бозайници, които съставляват 45% от сухоземните бозайници в България, както и 12 вида прилепи.

Интерес представлява пещерната фауна.  За нейния облик информация дават изследваните пещери в циркусите: Баюви дупки, Каменитица, Бански суходол и Разложки суходол.

Земноводните са 8 вида, от които 3 вида са глациални реликти и 1 вид балкански ендемит.

Влечугите са представени от 11 вида.

Езера

Пирин обхваща територия, разположена върху водосборните басейни на реките Струма и Места, които се вливат в Бяло море /Егейско море/. Главният вододел минава по билото на планината и има направление северозапад- югоизток. От  тук тръгват 10 притока на река Струма и също толкава на река Места.В Пирин има 14 циркуса, в чиято сърцевина са образувани много езера.Циркусът е глациална форма на релефа, характерна за високите части на планините. Представлява кухина с кресловидна форма, най-често оградена от високи, стръмни скали, образувана в следствие на ерозивното действие на ледник.Циркусите са разположени на голяма надморска височина в планините, в близост до снежната линия за съответните географски ширини. Те се образуват при подходящи условия. Едно такова в северното полукълбо е липсата на силни ветрове на североизточния склон. Тези области не са подложени на директно слънчево греене, и при липсата на ветрове се натрупва голямо количество сняг. Когато се натрупва много сняг, снежната маса се уплътнява и в крайна сметка се превръща в ледник. Започват процеси на ледникова ерозия. В долната част на ледника протича постоянен цикъл на топене и заледяване на водата. Тя прониква в цепнатините, разширява ги и разрушава скалите. Отломъците, подпомогнати от гравитачния натиск на ледника върху скалното легло, допълнително ускоряват процеса на разрушаване чрез абразия.В циркусите често се наблюдават останки от разрушителното действие на ледниците - морени.Когато два циркуса еродират един към друг, помежду им се образува седловина или скалист ръб. Известна седловина в Пирин е Кончето . Когато три циркуса еродират един към друг се образува пирамидален връх (карлинг). Такъв е Муратов връх в Пирин планина.

Най-големите и важни езерни групи в Пирин са:

Попови езера

Включват 16 езера, които се оттичат към р.Ретиже. Сред тях са Попово езеро, Банските езера, Рибните езера, Самодивските езера. Попово езеро е най-голямото и  най-дълбокото в Пирин. Разпознава се от всички с малкия остров в него, който според легендата е изплувалата килимявка на попа, който се е хвърлил в езерото. В тази част на планината са едни от най-забележителните пирински върхове: Полежан, Джангал, Сиврия, Кралев двор.

Основен туристически маршрут:  от х. Безбог към хижа Демяниця и към Тевно езеро

Кременски езера

Най-голямата езерна група в Пирин,  включваща  9 езера, заобиколени от върховете Сиврия, Джано, Кременски рид. Оттичат се към р. Ретиже. Циркусът е разпознаваем  с трите си големи езера: Леденото, Долното и Горното езеро.

Маршрутът  до Кременските езера върви по долината на р. Ретиже.

Брезнишки езера

Три красиви езера на 2579-1763м.н.в. между върховете Ченгел чал, Демир чал, Кадиев рид. Дават началото на р.Туфча, която пресича село Брезница и е най-пълноводният приток на р. Места в този край.

Бъндеришки езера

Намират се в Централен Северен Пирин в долината на река Бъндерица.Те са 16 на брой, но само някои от тях са наименовани: Жабешкото, Дългото, Рибното, Муратово, ОкотоПокрай езерата минава основен туристически маршрут от х.Вихрен към х.Синаниаца, към Тевно езеро, към  към х. Демяница.