Едно от най-големите богатства на България са множеството манастири, разположени на непристъпни върхове, или оградени от внушителни планински масиви, заобиколени от невероятна природа. Българските манастири са уникални със своята богата архитектура, икони и стенописи, а също и заради легендите и преданията, свързани с някои от тях. Веднага след приемането на християнството в България, през 865 г., започва интензивния строеж на манастири, които се превръщат в центрове на славянската писменост и култура и съхраняват националните ценности през трудните за държавата времена. В тези свети обители e била създадена по – голямата част от българската книжовност и живопис, а в годините на османско владичество манастирите не само са запазили българските дух, култура и религия, но са били и сърцето на революционната подготовка. Поради набезите на османските поробители или просто заради неумолимите последици на времето, само малка част от сега действащите манастири са запазили първоначалния си облик, но посещението в тях оставя трайни спомени и носи невероятно духовно успокоение. Днес на територията на страната има около 160 действащи манастира, като някои от тях са признати за паметници на културата и архитектурата и са включени в списъка на ЮНЕСКО. Сред тях са и особено вълнуващите скални манастири. Те са издълбани в отвесни скали и са символ за силата и волята на българския дух и способността му да оцелява в тежки времена.